Аз и диетите

Манията на съвременното общество, свързана с перфектната фигура и форма, е неразделно свързана със спазването на диети.

Аз като почти всяка средностатистическа жена, през целия си съзнателен живот до момента, се боря с килограмите.

Средата, в която живеем и обществото, което ни заобикаля, не толерира пълните хора. За тях ние сме аутсайдери или още по-лошото, безволеви хора, които не могат сами да се справят с така нареченият "проблем".

Да, съгласна съм, че затлъстяването е световен проблем и влияе отрицателно върху цялостното здравословно състояние на човека, но все пак когато говорим за 5 -10кг в повече, не мога да се съглася, че този човек не е напълно нормален.

Той си е отделна личност и индивидуалност, един съвършен образ, който заслужава всички благини, които животът предлага на така наречените "красиви" хора - разбирай слабите.

Не мога да се съглася, че една жена, с две висши образования и красива усмивка, ще е по- ниско конкурентно способна в търсенето на работа, приятел и най-елементарното нещо - дрехи.

Миналата седмица преживях собствен куриоз. Да, съгласна съм, че не влизам в рамките на перфектната фигура, но 5-те килограма, които са ми в повече, и които според таблиците за ИТМ (идеалната телесна маса) не са ми в повече, ще ме принудят да се почуствам изрод.

Какво ми се случи? Просто влезнах в един напълно нормален бутик, не от най- фешън магазините на централните улици в София. Разглеждах из накичурените един върху друг пластове с дрехи, когато се спрях на много симпатичен топ - потник. Изглеждаше удобен, пък и се връзваше с дрескода, който важи в нашата фирма. Но за съжаление беше изложен само размер "М". Логично се обърнах за помощ, към не толкова услужливо изглеждащата продавачка, но нали знаете, че няма как, ние сме в техните ръце. Та попитах я дали има моят размер, "L" или "XL" не очаквайки да получа следният отговор: "Та те такива размери не се правят!". Е това беше най-неочакваният за мен отговор. Естествено излязах от магазина супер изнервена и с усещането, че аз не съм наред. Дори и миниатюрните китайци произвеждат размери "XL", "XXL" или дори и "XXXL", но българският производител не може да си позволи да използва малко повечко плат, за да произведе дреха в по-голям размер.

Замислих се сериозно над твърдението на продавачката и пробвах в следващият магазин. И тук попаднах на отпор. Е вярно, че бяха чували за тези размери, но за съжаление имаха само един размер "L", който обаче отговарял на "М". След няколко часово лутане все пак успях да открия моят размер. Е, не беше потник, беше рокля, но все пак ми стана. Когато се прибрах вкъщи с усещането, че съм част от фауната на планетата и за останалите явно съм роднина на едни красиви и големи животни, които живеят в Африка и се славят с невероятната си памет, просто не можах да се нарадвам на покупката си.

Зачетох се по женските форуми, където надълго и нашироко ни се обяснява, как да стегнем дупето, как за 3 дни да смъкнем неприятното коремче, как да останем във форма и след края на диетите. Буквално Интернет пространството изобилстваше от подобна информация.

Ок, съгласна съм, че не съм "мъжката мечта". Никога няма да забравя как, като малка най-омразното ми нещо беше да ме заведат в парка, където на детската площадка имаше пързалка във формата на слон и когато се качвах на нея, най-близките ми хора с умиление споделяха: "Вижте малко слонче върху голям слон!". Няма да забравя и подигравките на съучениците ми, когато ме наричаха с имената на домашни животни, които много обичаме да консумираме по Коледните празници. Няма да забравя, как съм присъствала на сбирки на съученици и след това на колегите ми от университета, които спокойно в мое присъствие коментираха, как били видели много красива в лицето жена, която като се изправила била "дебела като чудовище". Естествено за тези хора, аз бях просто част от компанията, нищо общо с обикновената жена и те не се притесняваха да го коментират пред мен. Но когато се споменава думата "чудовище", асоциацията която поне аз правя, е със драконите от приказките, които хвърлят огън и ядат невинните девици. Да наричаш една пълна жена чудовище е меко казано проява на лош вкус и липса на възпитание. Няма да забравя, и когато ми се налагаше да работя на две места, как с толкова нерви и стрес свалих 20 кг за 3 месеца, но помня и здравословните проблеми, които си докарах само от тази моя "геройска постъпка" да бъда красива...

Та спомних си много неща и вече съм на 100% убедена, че предразсъдъците на обществото и стереотипите, които ни се налагат от кориците на лъскавите списания съсипват живота на една доста голяма част от населението на земята. В опита си да се превърнем в клонинги на хърбавите манекенки забравяме, че всеки човек е красив сам по себе си, и че не е необходимо да имаме най-съвършеното дупе, за да имаме любящ човек до себе си.

Това което аз смятам сама за себе си да направя, е да спра да се тормозя от размера на дрехите ми и да продължа да се грижа за външния си вид така, както аз го правя към момента. Да хода два пъти седмично на аеробика, да карам всяка вечер велоергометъра в нас, да се поогранича в калоричните храни, но да не забравям, че аз съм си аз и един размер по-малък номер дрехи няма да ми донесе любов и щастие.

За теб ти сам ще прецениш...





Facebook Comments

2 коментарa :

Tina каза...

Харесва ми как си го казала. Много откровено.

Анонимен каза...

И на мен ми харесва как си го казала. Много хубави сравнения използваш :)
Аз също съм от тази "порода" и ходенето по магазините за дрехи за мен е същински кошмар, затова вече просто го отбягвам. Намерих един магазин с дрехи за дебели, където ми казват дори - нямаме толкова малък номер :)) А продавачките са любезни и не ме гледат с отвращение.

Затова пък за децата си аз съм най-красивата майка, така че много важно какъв ми бил размерът.

Публикуване на коментар