Две сестри в страната на фараоните

И така, настъпи дългоочакваният ден, в който трябваше да се качим на самолета от летище София и да отлетим към една мечтана от нас дестинация - Египет. Страната на Пирамидите, фараоните и крокодилите. На Нил и Тутанкамон ( или както го наричат местните - Тутанхамун). На пясъкът и на пазарлъкът.


Естествено по стар български обичай, се бяхме подготвили с достатъчно багаж и храна, както Бай Ганьо, който обикаляше "Европата".


Но не се бяхме подготвили за невероятното усещане да летиш. Прекрасното чувство, което те обгръща, когато се издигаш над земята и виждаш градът, където живееш и улиците, по които вървиш всеки Божи ден от погледа на птица.

Чувстваш се все едно са ти дали огромна порция шоколадов сладолед с много заливка и вместо да ти се скарат, че си го изял целият са ти предложили и още.

Двата часа, които прекарахме на борда на самолета, не можа да намали еуфорията ни, когато групата от 120 човека чу предупреждението на капитана на полета, да затегнем коланите, тъй като ни предстои да се приземим на летище Кайро.

Поглеждайки през илюминаторите спокойно можеше да се вцепениш. Гледката, която се разкриваше беше смайваща. Необятна пустиня и на средата на нищото се издигаха огромни квартали, с тесни улици и недовършени блокове.

Столицата на Египет се разполага на 80 км площ и има население 23 милиона души. Къщите са толкова близко построени, че сутрин, когато погледнеш през прозореца спокойно можеш да надзърнеш в спалнята на съседите. Описано така, може би изглежда идилично, но липсата на собствено пространство, понякога ти действа доста травмиращо, поне на модерното общество.

Когато си говорихме за модерно общество, при кацането ни на летището на Кайро, вече в пълна сила разбрах колко вярно е твърдението, че попадаш в "друг свят".

Забулени жени, които стреснати надничат през дупките на фереджетата си. Мъже, които скришом те оглеждат и сигурно недоволно отбелязват в ума си деградацията на европейското общество.

Това са хора, които все още пет пъти на ден, постилат килимчето за молитва в посока на Мека, свещеният град на мюсюлманите. Мъже, които вярват, че мястото на жената е да отглежда децата в къщи, и мъже, които странят от образованите жени. Това е изцяло мъжки свят, в който новостите и развитието все още се прокрадват едва едва и то благодарение на милионите туристи, които ежедневно посещават тази колоритна страна...

Очаквай продължение...