Завръщане УДОМА - Ден 3

Безсъници.
Неможех да заспя.
Вместо да остана в леглото и да се въртя до сутринта.
Реших, че не си заслужава да потискам мислите си.
А по-добре да стана, да отворя лаптопа и да пиша.
Пък каквото излезе.
Така и направих.
Изкарах до към 6 и нещо.
Мисля свърших добра работа.

Върнах се между 7 и 9 часа сутринта в леглото за малко почивка.
И после пак отново на къра.

И друг път ми се е случвало.
След безсънна нощ да съм много-много по-активна.
Успявам да отхвърля много задачки.
Така стана и сега.

Желанието ми за работа.
Идеите ми.
Всичко си дойде на мястото.
Радостна новина.
Поне за Мен!

Училище.
Целият ден мина под звуците на тупкащи топки.
Имаше и крясъци, писъци, врява.
Шумничко.
Е, няма как да е иначе.
Моето Старо Училище е само на 2 минути оттук.
Мога да го видя през прозореца.
Слънце имаше и всички деца се възползваха на макс.
Имам и хубави и лоши спомени от това Място.
Беше готино след Училище.
Седяхме по пейките.
Играехме волейбол.
Или просто си дърдорехме.
Тези моменти бяха хубави.
Другите - под въпрос.

Моите впечaтления като дете бяха, че..
Хората от този край на България - са студени, та даже и жестоки.
И децата също.
Защо така съм отсъдила още като дете?
Може би, защото лeтните ваканции изкарвах в Берковица.
При баба и дядо, и братовчедите.
Там, хората бяха по-топли, по-загрижени.
А уж е само на 150 километра от Видин.
Може и да греша, все пак съм била дете.
А какво разбира едно дете от Човешки нрави.

Автомивка.
Колата ми преживя толкоз много неща напоследък.
Беше заслужила едно хубаво излъскване.
Бях видяла една Автомивка.
И нямах време за проучване.
Отидох направо там.
Платих 12 лева.
Видя ми се скъпичко за Видин.
Толкоз плащам в тузарска автомивка на Симеоновско шосе.
Вярно, в София чакам час и половина, а понякога и повече.
Тук всичко свърши в рамките на 45 минути.
Дали колата ми беше добре излъскана.
Доста е спорно.
Не, не бих казала!

Супермаркет.
Така и така бях навън.
Реших да напазарувам нещо по мой вкус.
А това задължително включва паста, сирена, зеленчуци, ориз.
Открих в кварталния супермаркет ориз, който не бях виждала в София.
Ориз с шафран.
Тези дни ще го пробвам и ще кажа как е.

Тук парченце, там парченце.
Това беше още един ден във Видин.


<< Завръщане УДОМА - Ден 2

Завръщане УДОМА - Ден 4 >>